Не мога да спра да слушам тази песен. Не знам защо. Но просто не мога.
High Hopes
Beyond the horizon of the place we lived when we were young
In a world of magnets and miracles
Our troughts strayed constandly and without boundary
The ringing of the division bell had begin
Along the long road and on down the causeway
Do they still meet there by the cut
There was a ragged band that followed in our footsteps
Running before time took our dreams away
Leaving the myriad small creatures trying to tie us to the ground
To a life consumed by slow decay
The grass was greener
The light was brighter
With friends surrounded
The night of wonder
Looking beyond the embers of bridges glowing behind us
To a glimpse of how green it was on the other side
Steps taken forwards but sleepwalking back again
Dragged by the force of some inner tide
At a higher altitude with flag unfuried
We reached the dizzy heights of that dreamed of world
Eneumbered forever by desire and ambition
Theres a hunger still unsatisfied
Our weary eyes still stray to the horizon
Though down this road weve been so many time
The grass was greener
The light was brighter
The taste was sweeter
The nights of wonder
With friends surrounded
The dawn mist glowing
The water flowing
The endless river
Forever and ever
Превод:
преводът е съвсем условен и нямам претенции за прецизност
Напразни надежди
Отвъд хоризонта на нашата младост
в свят от магнити и чудеса
Нашите мисли застиваха непроменени, в безграничност
За раздяла звънеше камбаната
Надолу по блатистият път
дали още се срещат на този кръстопът?
Имаше парцалива група, която ни следваше по петите
бягахме от времето, преди то да вземе мечтите ни
Погребвайки по пътя живота чужд
Осъждайки нашият да гние в земята
Тревата беше по-зелена
Светлината бе по-ярка
заобиколени с приятели
в нощите на чудесата
На шеметната височина, с неразветият ни флаг
Достигнахме нашият свят мечтан
Обременени от желание и амбиция
и глад незадоволен
Уморените ни очи се взират в хоризонта
Към пътя, по койта крачехме толкова дълго
Тревата беше по-зелена
Светлината бе по-ярка
Вкусът бе по-сладък
заобиколени с приятели
в нощите на чудесата
Мъглата на зората сега блести
А водата влива се
в безкрайната река
Завинаги във вечността
Filed under: Music | С прикачен етикет: Pink, Floyd, High, Hopes, Надежда, Пинк Флойд
Това е най-великата група за мен………………………!!!
Наистина са от най-големите, милейди, наистина
Страхотна песен…. за мен е най-добрата на Pink Floyd
Ще ме разбиеш с това „милейди“
)
Както казва некой си безименен герой в коментара си в youtube, ако има нещо на този свят, което толкова да се доближава до перфектността, това е ПИНК ФЛОЙД…Поздрави на всички докоснали се до чувството ПИНК ФЛОЙД…