Зелено

А мога ли да запитам,
дотук мисля си пак,
дори и да отричам,
въпросът, дори не е как.
Свещите догарят бавно,
сияещи с мълчаливата си красота
и озаряващи плавно
лицето на една жена
Спомените нахлуват,
далечни като зора в четири през нощта,
а думите сами сякащ се римуват
и в мен подклаждат слабостта
А чудя се приказка като тази:
Как да разкажа?
За различните наши фази,
от себе си май [...]